Химично рециклиране
Фоновият шум е впетляващ. Малки полистeренови кофички се разтопяват в кафяво масло, пречистено в електрически реактор. След това се получава прозрачна течност – стирен, от която се произвеждат нови кофички за кисело мляко, информира Франс прес.
На 40 километра от Монреал канадският стартъп „Пайроуейв“ (Pyrowave) стартира новаторски проект за химично рециклиране на пластмаса чрез микро вълни, благодарение на което полистенът става като нов.
Въпреки че се представени като 100 процента рециклируеми, кофичките за кисело мляко почти никога не стават отново кофички за кисело мляко. Механичното рециклиране – най-използваната техника в света, която се базира върху много фино раздробяване, не позволява да се получи материал, подходящ за контакт с хранителни стоки, със същото ниво на качество и хигиена.
В Европа рециклираните отпадъци от полистерен са трансформирани в продукти с по-ниска добавена стойност: саксии за цветя или градинска мебел, най-вече в Испания и Германия. Експандираният полистерен от хранителните опаковки пък се използва за изолация на сгради.
Във Франция по-малко от 4 на сто общия полистерен се рециклира, според данните на френското министерство на екологичния преход. Останалата част се заравя или изгаря, включително и кофичките за кисело мляко.
Нефтохимическият отрасъл обаче продължава масово да произвежда първична пластмаса, която заплашва околната среда и биоразнообразието от дъното на океаните до планинските върхове, предупреди неотдавна ООН.
Кръгов цикъл
С оглед на тази извънредна ситуация и бума на опаковките за еднократна употреба, които се използват за доставки и хранене извън дома, петролната и химическа промишленост насърчават химическото рециклиране в „кръгов цикъл“.
Технологията на „Пайроуейв“ се основава на пиролиза и „позволява да се преработят пластмасовите отпадъци, най-вече полистирола, до състояние на продукт, който е на 99,8 на сто идентичен с изходния стирен“, обяснява пред АФП вицепрезидентката на стартъпа Виржини Бюсиер.
В дестилационна колона полимерните вериги се разкъсват, за да се върнат към основната молекула, мономера, благодарение на деполимеризационен реактор и микровълново поле.
По думите на Виржини Бюсиер този процес се разработва от около десет години и е достигнал търговския си етап с лицензиран заводски проект в Европа, а също и „разширяване към Азия“.
Европейският завод на компанията ще бъде базиран във Франция, една от страните с най-голяма консумация на кисело мляко в света. „Говорим за 2024 година“, казва Бюсиер, допълвайки, че това ще е европейската витрина на рециклиране на полистерен.
Производителят на гуми „Мишлен“ (Michelin) ще отговаря за индустриализацията. „От три години работим с „Пайроуейв“, потвърди Кристоф Дюран, който отговаря за развитието на устойчивите материали в „Мишлен“, в отговор на въпрос на АФП във Франция.
„В крайна сметка идеята е да можем да върнем този стирол в сектора за производство на полистирен, тоест да затворим цикъла и да го използваме отново в кофички за кисело мляко, но и да поставим част от остатъците в гумите“, уточни той.
„Мишлен“, който придоби миноритарен дял в „Пайроуейв“ през 2020 г., предвижда да увеличи значително обемите на рециклираната пластмаса в гумите, за да постигне целите си за въглеродна неутралност.
Рециклиране или намаляване на производството?
С оглед на това, че тези производствени методи не се считат за рециклиране в Европа, където преобладава механичното рециклиране, съветът смята, че трябва да изчака мнението на ЕК, която трябва да преразгледа две директиви за отпадъците и опаковките до края на 2022 г.
Неправителствени организации отхвърлят химичното рециклиране, тъй като според тях при него се изхвърлят замърсяващи субстанции в атмосферата и оказват натиск да се намалят приоритетно обемите на производство на първична пластмаса.
Въпреки това се трупат промишлени проекти за „химично рециклиране“. В Европа и САЩ са концентрирани 60 на сто от световните патенти в тази област, според Европейското патентно ведомство.