Е-отпадъците

Според ITU отпадъците от технологичната индустрия могат да генерират стойност 62.5 милиарда долара годишно, ако бъдат третирани устойчиво

Темата за предимствата, които технологичната революция от последните десетилетия носи на човечеството, е обект на постоянен анализ и е широко застъпена в глобалния новинарски поток ежедневно. Просто технологиите са навсякъде. От началото на тази година ситуацията, породена от пандемията от COVID-19, недвусмислено доказа значението, което те могат да имат за съвременните общества, и цената, която може да има тяхната липса.

В същото време обаче тази технологична революция и пътят, който тя очертава в бъдеще, носят със себе си и редица предизвикателства, едно от които е нарастващият обем на електронните отпадъци (е-отпадъци). И докато опасенията от възможностите, които технологиите дават за следене, и поведенческите проблеми, предизвиквани от все по-реалистичните развлекателни софтуери, например са широко обсъждани, проблемът с е-боклуците – пряко следствие от развитието на консуматорското общество, което е в основата и на самото технологично развитие – сякаш остава в сянка. Това превръща темата за отпадъците, които генерира технологичната индустрия, в един от приоритетите на Международния телекомуникационен съюз (ITU), специализирана агенция на ООН в сферата на информационните и комуникационните технологии.

Според определението на ITU групата на електрическите и електронните отпадъци, известна като е-отпадъци, включва всякаква черна и бяла техника, както и всички видове устройства – телефони, лаптопи, хладилници, сензори, телевизори и т.н. С времето е-отпадъците се превърнаха в особен тип предизвикателство пред технологичната индустрия, тъй като количеството им се увеличава пропорционално на нейното развитие и тази закономерност трудно би могла да бъде нарушена. Оценките на анализаторите сочат, че светът генерира около 50 милиона метрични тона е-отпадъци, които съдържат опасни за човека и околната среда материали като живак, кадмий и олово. В същото време едва 20% от тях се рециклират, докато останалото количество се складира, изгаря или търгува незаконно, отчитат от ITU.

“Е-отпадъците съдържат вещества, които могат да доведат до замърсяване на земята, въздуха и водата и да представляват риск за човешкото здраве, особено ако се третират неадекватно. Те излагат на риск здравето и живота на някои от най-бедните работници в света – възрастни и деца – излагайки ги на токсини и отравяния. Не на последно място, е-отпадъците могат да доведат до ненужна загуба на оскъдни и ценни природни материали чрез невъзможност за рециклиране, което оказва натиск върху ограничените налични природни ресурси”, смятат от организацията.

Но от ITU посочват също така, че електронните отпадъци създават и редица нови възможности – изчисленията сочат, че те могат да генерират стойност 62.5 милиарда долара годишно, ако бъдат третирани чрез подходящи вериги за преработка и методи за рециклиране. Освен това подобна стратегия има потенциал да създаде милиони нови “чисти и зелени” работни места по целия свят. За целта, смятат от ITU, трябва всички сектори да обединят сили и да създадат модел за кръгова икономика в сферата на е-отпадъците.

“Система, в която всички изхвърлени продукти и устройства се събират и след това компонентите се реинтегрират в нови продукти, ще доведе до намаляване на необходимостта от нови суровини; ще създаде условия за нов икономически растеж, “зелени” работни места и бизнес възможности.
Освен това повторното използване на ресурсите от употребяваната електроника значително намалява емисиите на въглероден двуокис в сравнение с извличането на сурови ресурси чрез индустриален добив”, категорични са от ITU, като добавят, че управлението на веригата за доставки “трябва да включва отговорно и етично изхвърляне на устройствата, както и запознаване на потребителите с важността на отговорното изхвърляне”.

От ITU дават и конкретни съвети към потребителите, които включват ремонт на наличното ИКТ оборудване или надграждане, ако това е възможно; забавяне на замяната на функционални и функциониращи смартфони заради това, че се е появил по-нов модел; използване на сертифицирани пунктове за рециклиране; препродажба на използваните устройства.

С времето обаче страната се превръща в добър пример за справянето с този надигащ глава екологичен проблем – въпреки че е един от най-големите генератори на електронни отпадъци (през 2016 г. например страната е създала 184 килотона), Швейцария успява да рециклира цели 75% от тях. Само две години по-късно – през 2018 г. – този процент достига 95.

Как обаче алпийската държава постига това? Отговорът дава отношението на местните власти и самите потребители към проблема – в Швейцария те могат да връщат е-отпадъци както в специализирани пунктове, така и във всеки магазин, който продава подобен тип оборудване.

Швейцарската система за преработка на електронни отпадъци се сочи като еталон в глобален мащаб, но и тя се сблъсква с различни трудности. Една от тях е свързана с опасните отпадъци като литиево-йонните батерии. Проблемът при тях идва от възможността за самозапалване, което създава множество рискове, както и от факта, че обикновено те са вградени в устройствата и изваждането им често е трудно. Затова и от Swico се обръщат към производителите с призив да създават устройства, улеснявайки процеса на последващото им разглобяване с цел рециклиране.

Обработката на материалите също е основна част от процеса на рециклиране и има своите предизвикателства, особено при сортирането на метали, пластмаси, стъкло и други материали. В крайна сметка близо 70% от всяко устройство подлежат на рециклиране.

“Мобилните телефони – от материална гледна точка, от ценностна гледна точка, а също така и от гледна точка на въздействието им върху околната среда – са много важни, защото когато можете да възстановите злато, сребро или паладий и не е нужно да ги получавате по първичен начин, вие можете ли да намалите много въздействието на технологичната индустрия върху околната среда”, дава пример Хайнц Бьони от Института за изследване на материалите в Санкт Гален в публикация в блога на ITU, добавяйки, че частите, които не могат да бъдат рециклирани, се използват за други цели като производство на строителни материали или се изгарят за добив на енергия (което обаче с времето се превръща в допълнително предизвикателство).

Така или иначе швейцарската система за рециклиране на е-отпадъци е уникална в цял свят, а отношението на страната към този проблем е ясно изразено и в законодателството за износ – всички изнесени електронни отпадъци изискват разрешение от Федералната служба по околна среда, като износът на такива в страни, които не са в ЕС или OECD (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), е забранен. В последните години обаче все повече държави приемат като свой приоритет ограничаването на е-отпадъците. Тъй като само точни и съпоставими данни биха могли да осигурят стабилна основа за разработването на подходящи политики и законодателство за управление на електронните отпадъци в глобален мащаб, фактът, че вече повече от 40 държави водят национални статистики, е окуражаващ. Друг подобен знак идва от ангажимента на държавите – членки на ITU, за увеличаване на глобалната степен на рециклиране на електронни отпадъци до 30% до 2023 г. и повишаване на процента на държавите със специализирано законодателство до 50%.

Тези, както и много други инициативи на глобалната технологична общност демонстрират нейното желание да развива една все по-добре функционираща и устойчива екосистема. За да се случи това обаче, поетите ангажименти трябва да се превърнат в реалност, а потребителите да не забравят, че всъщност основната отговорност за заобикалящия ги свят е тяхна. А понякога това означава просто да върнеш за рециклиране стария си компютър или смартфон, вместо да го изхвърлиш наред с домашния боклук.

Източник: © CIO | Автор: Иван Гайдаров