Рециклиране & История
Американската изследователка Алисън Емерсън установи, че жителите на затрупания от вулкана Везувий град Помпей са сортирали, рециклирали и след това повторно използвали отпадъците си, пише в. „Дейли мейл“.
Емерсън оглави голям екип, който разкри, че големите купчини, които били запечатани от лавата при изригването от 79 година гр.Хр в Помпей и близкия Херкулан, всъщност били подготвени за рециклиране. Първоначално археолозите бяха на мнение че, боклукът, струпан извън стените на града, е бил безразборно изхвърлян.
Но при по-обстоен анализ се оказало, че това били площадки за рециклиране на отпадъци, които впоследствие били повторно използвани в строителството като инертен материал.
Установихме, че част от града е била построена с рециклиран материал. Площадките извън стените на града са служели за неговото сортиране и складиране, след което е бил вкарван повторно в Помпей, изтъква американската археоложка.
Цялата северна външна стена на населеното място е била осеяна с купчини отпадъци, достигащи няколко метра височина. Когато в средата на 20 век били извършени разкопки на местността, археолозите се натъкнали на големи, високи купчини край самите сгради и улици. Впоследствие те били разчистени. Тогава учените предположили, че това са отломките от предишно мощно земетресение, разтърсило района 17 години преди вулканичното изригване.
Но по-внимателният анализ установил, че тези купчини умишлено били издигани, за да послужат впоследствие като рециклиран строителен материал.
Въпросните отпадъци не били от разрушени сгради или от вулканична пепел. Те носели белезите на типични градски строителен боклук, съставен от счупени тухли, грънци, гипсови отломки и др.
Емерсън и колегите й от университета в Синсинати проследили с научни методи пътя на боклука и констатирали, че той е бил съзнателно събиран и сортиран от древните римляни. Материалът бил складиран в незастроени пространства в самия Помпей и извън градските стени, където можел да бъде натрупван за повторна употреба в големи количества.
Източник: © Darik