Как изхвърлените стъклени бутилки се превръщат в нови

Дотук проследихме пътя на стъклените бутилки и буркани от зелените контейнери през инсталацията за сортиране на стъкло в кв. Филиповци, гр. София, и получаването на стъклена трошка, която участва в производството на рециклирано амбалажно стъкло. Сега ще разберем какво се случва в завода за производство на стъклен амбалаж, т.е. как натрошените парчета се преобразяват в нови стъклени бутилки или буркани. Всъщност именно тук се случва рециклирането на стъклените отпадъци. В България изградени мощности за производството на стъклен амбалаж има в София, Пловдив и Плевен.

Стъклото се произвежда от около 70% кварцов пясък и смес от калцинирана сода и вар. Освен тези материали, може да се вложи и допълнителна основна съставка – фино натрошено стъкло или така наречената стъклена трошка. Тя се топи при по-ниска температура, което намалява потреблението на енергия и изисква по-малко първични суровини.

Производството на стъклени бутилки и буркани минава през няколко етапа:
Суровините, включително стъклената трошка, се доставят в завода за производство на амбалажно стъкло. Подават се в зона с бункери за дозиране и смесване.

Готовата смес се доставя до контейнер, който постепенно и контролирано захранва пещ, където чрез нагряване до много висока температура се получава стопена стъклена маса.

В огнеупорната пещ при температура между 1500 и 1600°С суровините се размесват и топят. От потока разтопена стъклена маса се отрязва парче с определена големина, което образува „огнена капка“. Тя е достатъчна, за да се направи бъдещата бутилка или буркан.

„Капката“ се отвежда в калъпи, където чрез сгъстен въздух се трансформира в преформа, а след това преформата получава окончателна форма на бутилка или буркан.

След като стъклените бутилки или буркани са формовани, те отново се нагряват до около 550°С и постепенно се охлаждат. Това подгряване и бавно охлаждане прави стъклото по-здраво и устойчиво.

Накрая повърхността им се обработва със специално покритие, което ги предпазва от издраскване.

След това стъклените контейнери се извеждат от производствените линии чрез машини, които ги редят в палети.
За да се предпазят от натрошаване и да се улесни транспортирането им, палетите се покриват с фолио и се складират.

Оттам стъклените бутилки потеглят към заводите за пълнене и по-късно се появяват на рафтовете на магазините като опаковки на стоки.

В смисъла на кръговата икономика такъв трябва да бъде животът на стъклото. От първоначалния ресурс се произвежда стъклен продукт. Той стига магазинната мрежа, някой го купува, използва и накрая, когато вече не е нужен – изхвърля. Важно е непотребната вече стъклена опаковка да се изхвърли в зеления контейнер за разделно събиране на отпадъци, за да може да се обработи и да се превърне в ресурс. А това зависи от всеки от нас.

Трошката винаги е част от рецептата за производство на рециклирано стъкло. Нейното топене не изисква толкова високи температури, колкото другите изходни продукти. Следователно колкото повече се използва, толкова повече се намалява употребената за производство енергия.

Стъклото е 100% рециклируемо и може да замести до 80% от първичните суровини, необходими за производството му. Съответно се пестят и природни ресурси.

Рециклирането на една стъклена бутилка спестява енергията, с която компютърът може да работи 25 минути, а пералната машина – 10 минути.

Всеки тон рециклирано стъкло удължава живота на депата за отпадъци и допринася за опазване на околната среда.

Разграждането на депонирана стъклена бутилка може да отнеме много дълго време. За разлика от това обаче, необходими са само 60-на дни стъклената бутилка да бъде рециклирана и да се върне отново на стелажа в магазина като опаковка на напитка или храна.

Източник: © Дневник.БГ