Тепърва се търси формула как ще се изчислява такса смет от 2015 г.

От следващата година такса смет няма да се формира на основата на данъчната оценка на имота, но засега няма яснота как точно ще се изчислява таксата за боклука в последствие.

Това стана ясно от изказване на министърът на околната среда и водите Искра Михайлова, цитирана от БНР.

„99,9 на сто от българските общини пресмятат такса смет според данъчната оценка на жилището, но това ще се промени от 2015-а година,“ уверява Михайлова.

Такса смет като стимул

Такса смет е изключително силен и пряк начин за влияние върху поведението на домакинства, търговски и административни обекти, когато става дума за начина на изхвърляне на отпадъците. Масовото участие и спазване на разделното събиране може да се случи, ако такса смет се обвърже с количество остатъчни отпадъци, които изхвърля всяко домакинство или юридическо лице. При внедряването на системата с индивидуални контейнери и събирането им от врата на врата например това е възможно.

Тази схема вече се прилага от фирми в столицата с право да сключват договори (с общината или с други лица, лицензирани да извозват отпадъци). Услугата се таксува според обема и честотата на извозване на предоставените съдове за смет. Опцията все още не е достъпна за домакинства и етажни собствености. Справедливото отношение към всички местни данъкоплатци предполага това да се промени.

Формулата на изчисление

По думите на екоминистъра от тази седмица, тепърва ще се търсят формули за образуване на такса смет.

Евгения Ташева – координатор на проект „Нулеви отпадъци“ в „За Земята“ изрази пред „Дневник“ сериозни съмнения, че 10-те месеца между началото на март 2014 г. и началото на 2015 г. са достатъчни, за да се уточнят приемливи и приложими нови методи за образуване на таксата „Битови отпадъци“.

Според нея е важно този процес да бъде максимално открит и прозрачен и в него централно участие да имат общините, които после ще изпълняват новия модел. „Нашите местни и централни власти могат да дебатират и спорят, но е много важно и фунционално да се почерпи от опита на съществуващите по света и установени практики, подчертава ексертът по отпадъците и тшхното оползотворяване,“ напомни експертът по оползотворяване на отпадъците.
Екоминистър Михайлова от своя страна изтъкна като позитив в справянето с проблема, че първата отстъпка за стимулиране на общините е направена – по-плавно ще расте отчислението, което според нея е първият стимул за общините да използват годините, в които ще имат по-малки отчисления, за да инвестират в такъв тип проекти, които ще намалят обема на депонирани отпадъци.
В тази връзка Евгения Ташева коментира, че т.нар. „отстъпка“ – забавяне на планирания растеж на отчисленията за депониране – всъщност са обратен стимул за общините, тъй като намаляват силата на натиска върху тях за реформиране на системата. Това е така, защото покачването на такса смет, което следва от покачването на ‘отчисленията’ за депониране, ще е по-плавно, т.е. ще се избегне общественото недоволство от едно по-рязко покачване. Когато се въведе система за таксуване според количеството, хората ще знаят защо плащат .
По думите й докато разходите за депониране стоят ниски, няма голям стимул за дълбочинна реорганизация на логистиката на събиране – повече разделно, повече индивидуални контейнери и събиране от врата на врата, схеми за квартално и домашно компостиране.

Новата такса смет трябва да върви заедно с повишаване на разходите за депониране, което държавата контролира чрез размера на въпросните „отчисления“. Това ще даде директен стимул за гражданите да използват съществуващите възможности за разделяне на полезните отпадъци – биоотпадъци за компостиране и вторични суровини за рециклиране, защото ще знаят, че ще плащат само онази част от отпадъците, която изхвърлят като непотребна. Това предполага общините много бързо да се задействат за разширяване както разделното събиране на разнообразни потоци отпадъци (електронни-електрически, опасни отпадъци от бита, биоотпадъци – за които вече има и наредба, едро-габаритни, хартия, картон, пластмаса, метал и стъкло), така и на други схеми и възможности за намаляване на количествата отпадъци за депониране – например центрове за повторна употреба, схеми за предотвратяване на отпадъците, квартално/домашно компостиране.

Всичко това предполага и предоговаряне на условията на работата на сметосъбиращите фирми, както и на организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (там, където ги има).

Искра Михайлова обясни още, че общините са в различна готовност да събират разделно и да сепарират отпадъците. Затова формулата за плащане на такса смет и няма да е еднаква. ‘Събирането на отпадъка губи смисъл, ако след това той не бъде оползотворен, обработен. В новата оперативна програма 2014-2020 основно ще насочим най-скъпи инсталации, в това число и такива инсталации за третиране и компостиране,“ каза Михайлова.

Таксуване според количество – идеал или реалност

Сред предложенията са хората да си купуват чували и торбички за изхвърляне на боклука, каквато е работещата и успешна практика в Брюксел например. Цената на тези торбички ще бъде и таксата за смет.

„В идеалния случай хората ще плащат според количеството отпадъци, което изхвърлят, но измерването е много трудно,“ посочи Михайлова.

Според експертът по отпадъците обаче в повечето общини – с изключение на най-големите и тези с много гъсто жилищно строителство – блокове, не е чак толкова трудно да се въведе таксуване по количество, защото там повечето домакинства и търговски обекти имат индивидуални контейнери. Там е въпрос на определяне на фиксирана тарифа, смята Ташева.

 

 

Източник: Дневник.Бг