Изгарянето на отпадъци е безотговорно, опасно и разхитително.

08 ноември 2013 – Световен ден за действие СРЕЩУ изгарянето на отпадъци и ЗА Нулеви отпадъци

Отпадъците не са гориво – Не горете бъдещето ни!

За едно модерно общество отпадъците са символ на неефективността и представляват зле управлявани ресурси. Вместо да продължава с изхвърлянето на сметища и да търси начини да гори отпадъците си, България може да извлече голяма част от суровините, нужни за производството, чрез осигуряване на наистина работещо разделно събиране на отпадъчни материали. В момента около 96% от отпадъците в България се натрупват в сметища [3], но вместо да се подобрява разделното събиране и рециклиране в столицата, Топлофикация София ще изгражда инсталация за изгаряне на отпадъци [4]. В Русе се обмисля подобен проект с участието на ТЕЦ-Русе, собственост на г-н Ковачки.

Производителите на цимент, на пластмаси, наред с поддържниците на промишленото изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-ове и инсинератори, заблуждаващо рекламират т.нар. „енергия от отпадъци“ като „чиста“ и „възобновяема“ алтернатива на конвенционалните изкопаеми горива, но това далеч не е така. Процесът, при който вместо гориво се използват отпадъци (т.нар. инсинериране) е значително по-замърсяващ от изгарянето всеки друг вид изкопаеми горива и в действителност разхищава енергия и суровини, които са с все по-ограничена наличност [5]. Не трябва да забравяме, че в отпадъците има голямо количество пластмаси, чиито суровина е петролът.

За Земята призовава националните и местните власти да използват отговорно и целесъобразно обществените средства на българските и европейските данъкоплатци (съответно от такса „битови отпадъци“ и еврофондовете). Вместо да инвестират в съмнителни схеми за изгаряне на механично разделени битови отпадъци в местните топлофикации, общините трябва да пренасочат средствата и усилията си в качествена промяна на организацията на събиране на отпадъците за добре функционираща система за материалното (а не енергийното) оползотворяване на вторичните суровини и биоразградимите отпадъци и към създаването на инфраструктура и мрежи за компостиране, рециклиране, повторна употреба и ремонт. Не трябва да се допуска финансирането и изграждането на инфраструктура за изгарянето на отпадъци, тъй като, веднъж изградена, тя задължава обвързаните с нея общини и региони да подават постоянен входящ поток от отпадъци за минимум 25 години, докато трае живота на съоръжението. Това би провалило всякакви опити на общините да повишат нивата на рециклиране и компостиране, и би довело до неизпълнение на националното и европейско законодателство. Европейските средства трябва да се насочат към създаването на създаването на инфраструктура и мрежи за компостиране, рециклиране, повторна употреба и ремонт. Принципът „Нулеви отпадъци“ означава остатъчните отпадъци – тези, които не се рециклират, компостират, или използват повторно, да се сведат до нула. Намаляването, повторното използване, рециклирането и компостирането създават нови работни места, спестяват средства, енергия и ценни природни суровини, и спомагат за опазване на околната среда, общественото здраве и борба с изменението на климата. Тези усилия вървят ръка за ръка с програми за чисто производство, отговорност на производителите, както и свеждане до минимум на производството на опасни и трудни за рециклиране материали. „Нулеви отпадъци“ е вече работещо решение на десетки места по целия свят.

Източник: За земята

Бележки:

[1] За Земята е член на международната мрежа Нулеви отпадъци – Европа, в която членуват множество европейски общини, бизнеси и граждански организации, обединени от целта за премахване на отпадъците в Европа <www.zerowasteeurope.eu>. За Земята е част от Приятели на Земята – най-голямата международна мрежа от природозащитни организации, която води кампании по най-наболелите екологични и обществени теми <http://foeeurope.org/>.