В края на живота си превозните средства, са подходящи не само за претопяване.
В края на живота си превозните средства, са подходящи не само за претопяване. Снимка: © Метал Еколъджи ЕООД
Организационни въпроси
Рециклирането на стари автомобили, като отделен отрасъл сега съществува главно в развитите западни страни, а в Русия и други страни той е на път да бъде създаден. В същото време, в организацията на рециклирането на автомобили, се използват три основни икономически модела.
- Първият модел – Американсият подход е характерен с липсата на каквито и да било формални механизми. Авторециклирането в САЩ се конкретизира в закупуването на стар автомобил, разглобяване и главно в препродажбата на резервни части.
- Вторият модел – Като пример за втория модел са страните от ЕС, където през 2000 г. в специална Директива се определи отговорността за обезвреждането на превозните средства на техните производители или вносители. В съответствие с този документ, те са задължени да получават безплатно от собствениците бракуваните автомобили и да ги рециклират.
- Третият модел – И накрая третия модел, който често е в комбинация с втория, като например в Япония, където автомобилите предавани за рециклиране се облагат, като получените от това средства се използват за финансиране на национална система за авторециклиране. В Япония в зависимост от размера на двигателя, сумата с която се облагат варира от 6-18 хиляди йени, а ЕС тя е няколко десетки евро.
Всеки от трите модела има своите особености, отчасти произтичащи от особеностите на националния пазар на леки автомобили и на общата икономическа политика на държавите. Еднаквото в трите системи е, че са насочени към причиняване на минимална вреда за околната среда. В ЕС и страните от запада са развити стандартна процедура по авторециклирането. Те включват, на първо място премахването на остатъците от гориво и други течности, демонтаж на въздушните възглавници и на други пластмасови и гумени части, включително гуми, подходящи за рециклиране, части и компоненти, съдържащи благородни и неблагородни метали. Едва след всички извършение по-горе дейности „голото тяло“ на превозното средство, не съдържащо нищо друго, освен стоманени части се изпраща на шредера, превръщайки се в суровина за стоманодобивната промишленост.
Независимо от модела на организация в сектора се приема, че рециклирането на автомобили трябва да бъде печеливша дейност и не изисква субсидии. Компаниите, които са ангажирани с рециклирането на автомобили получават доход от продажбата на материали, получени от дейността. Тяхната дейност е с лицензионен режим, а използваното оборудване, трябва да отговаря на редица изисквания най-вече в посока на опазване на околната среда.
Пазарна самоорганизация
Най-силно развит е бизнеса с рециклиране на автомобили в САЩ, където всяка година се свалят от отчет 13 – 14 милиона автомобила (леки и лекотоварни – до 3,5 тона). В САЩ е създадена цяла индустрия, която изкупувува старите автомобили, а като допълнение към него са вече съществуващите интернет сайтове, които предлагат стари превозни средства на търг.
В същото време, не всички автомобили, продавани на тези търгове са на разположение, защото всяка година над 2 милиона стари автомобила са продадени извън САЩ, в Мексико, Китай, в страни от Азия, Африка и др., където те получават втори живот при нови собственици. Международния пазар на употребявани автомобили е изключително важен за американската рециклираща индустрия.
По данни на US Geological Survey, през 2012 г. в САЩ са утилизирани 11,9 милиона автомобила, благодарение на което металургията е получила 15,5 млн. тона метален скрап. Стоманата предстaвлява 65-70% от теглото на машината, но продажбата на скрап представлява едва 25% от приходите на компаниите в рециклиращия бранш, възлизащи на 25 млрд. щатски долара годишно.
От какво печелят специалистите по авторециклиране? Най-големият източник на приходи е продажбата на резервни части, които могат да бъдат използвани повторно. Списъкът е много голям и включва различни елементи от двигателя, купето, брони, врати до фарове, чистачки и огледала. Фигуративно изразено, приходите от продажбата на автомобилни части са в пъти повече, сравнени с продажбите за скрап.
Основата на този бизнес е много обширния пазар на резервни части. Те се използват предимно за ремонти, а основните купувачи в САЩ са отделни собственици и малки автосервизи. В допълнение е и високото търсене на резервни части в трети страни, които използват стари американски автомобили. Според представители на индустрията 30-40% от автомобилните части в рециклиращата индустрия са предмет на износ. Това се осъществява от специализирани фирми и най често, чрез уебсайтове.
Впрочем старите автомобили, съдържат и други ценни материали. Според американски източници, голяма част от приходите в бранша са от продажбата на алуминиев скрап. Той представлява 8-10% от теглото на автомобила. Освен това, катализаторите използвани за разлагане на изгорелите газове, съдържат платина.
Важен източник на суровина са старите автомобилни гуми. Обработени те намират приложение в строителната индустрия. На обработка подлежи и автомобилното стъкло, пластмасовите части, а тези които не подлежат на рециклиране например текстил, части от седалки и др., се изпращат за изгаряне и се използват, като източник на енергия. Като цяло, според американски данни 85% от теглото на автомобила е подходящо за рециклиране или втора употреба и само 15% от теглото на колата се изхвърля, като отпадък.
Регулиран пазар
На подобни принципи е организиран процеса на рециклиране на автомобили в ЕС, Япония и Корея. Основната разлика със САЩ е, че рециклирането в тези държави е задължително. В съответствие със закона, производителят илу вносителят е длъжен да се грижи за автомобила след приключване на техническата му експлоатация.
В страните от ЕС рециклирането на автомобили се урежда в Директива End of Life Vehicles (ELV) Directive 2000/53/ЕС и се прилага за леки, пътнически и лекотоварни автомобили до 3,5 тона. Аналогичен нормативен акот е приет и в Япония през 2005 г. Според този документ, автомобилните компании и вносителите на автомобили се задължават да създадат национална мрежа за приемане на излезлите от употреба превозни средства и тяхното рециклиране в съответствие с всички екологични изисквания. В частност, Европейската директива изисква от 2005 г. минимум 85% от теглото на автомобила да се рециклира, като този процент трябва да достигне 95% до 2015 г. През 2013 г., най-високо ниво на рециклиране на автомобили е регистрирано в Белгия, Кипър и България – 91 – 92%.
В организацията на събиране и рециклиране на автомобили съществуват няколко подхода. Някои производители или вносители създават свои собствени поделения или сключват договори с фирми, които имат съответните лицензи за рециклиране на превозни средства. Към тях могат да се посочат британската Jaguar Land Rover, немската Daimler, корейската Hyundai и много други. За пример може да се посочи компанията Vauxhall Motors (подразделение на Opel), която има договор с предприятието Autogreen, което се занимава със събиране и преработка на стари автомобили и между другото не само с тази марка.
В Япония, където ежегодно се рециклират над 5 млн. автомобили, има две авторециклиращи мрежи. Едната е с Toyota, Honda и шест други компании, а пряко в процеса по рециклиране е ангажирана Toyotsu Recycle Corporation, специализирано подразделение на Toyota. Nissan, Isuzu и девет други фирми, които организират авторециклирането в своята мрежа. С тази група си сътрудничат редица компании, занимаващи се с внос на автомобили. В накои страни от ЕС е приета колективна система, където центровете за приемане на стари автомобили, работят в интерес на всички производители и вносители.
За собствениците на автомобили в ЕС е създадена система от стимули, която способства предаването на автомобили в центровете за приемане и рециклиране. За удобство на потребителите някои компании предлагат приемането на автомобила директно от дома на клиента, други организират приемането в дилърски автосалони. В някои страни при покупката на автомобил се взема залог, който се възстановява при продажба или утилизация. В други страни, каквато е практиката и у нас, превозното средство не може да бъде снето от отчет ( а това означава и дължим данък), без документ от фирма за рециклиране. При това, Директива ELV определя редица изисквания към автомобила, който подлежи на рециклиране. Той трябва съдържа всички основни възли и детайли, без опасни отпадъци. В противен случай на собственика на автомобила не се заплаща, заплаща се частично или ограничено или подлежи на глоба.
В момента в ЕС ежегодно се рециклират над 8 млн. автомобила, макар че количеството на автомобилите излезли от употреба са близо 13 млн. ЕС изнася употребявани автомобили много активно за страните от Азия, Африка и Русия (ОНД). Както и в САЩ, продажбата на употребявани автомобили в значителна степен подържат европейския авторециклиращ отрасъл, като създава пазар за резервни части втора употреба.
Безусловно създаването на общонационална система за авторециклиране е сериозна крачка напред в развитието и рационализирането на автомобилния пазар от една страна и повишаване на екологичната безопасност от друга. Освен това с появата на новия отрасъл се създават десетки хиляди работни места и развитие на малкия и среден бизнес. В същото време промишлеността получава нови, изключително важни източници на вторични суровини, метален скрап, алуминиев скрап, платина, гумени и стъклени отпадъци. Съществуващия пазар на резервни части става по-предсказуем и подреден.
Източници: Rusmet | Wikipedia | Intertek | Снимка: Метал Еколъджи
