Буквар по твърди отпадъци

История на боклука

Сигурно си мислите, че няма нищо общо между вас и типичния млад човек отпреди 2000 или дори отпреди 200 години. Там е работата, обаче, че и двамата с двойника ви сте чували една и съща молба от родителите: „Моля те, хвърли боклука!“. Решението какво да се прави с боклука не е нов проблем. Хората са се борили с този проблем откакто са изоставили номадския начин на живот. Гръцкият град-държава Атина е отворил първото общинско бунище преди повече от 2500 години.

През Средновековието, жителите на европейските градове са отваряли врата и са изхвърляли боклука си на улицата. Хората от това време не са разбирали, че мръсната околна среда е причина за много болести.

В края на 18 век, един доклад в Англия най-сетне свързал болестите с нехигиеничното изхвърляне на отпадъците. Започнала епохата на здравеопазването. Градовете започнали да събират отпадъците и да ги държат далече от улиците и реките. В края на 19 век, европейците дори горели отпадъците си и използвали енергията от тях за производство на електричество.

Другото име на боклука

Хората, които изучават боклука използват термина „твърди битови отпадъци (ТБО)“, за да опишат сметта ни. Твърди битови отпадъци са храната, която не си изял на вечеря, старите обувки, празното бурканче от сладко или обвивката от вафлата.

Твърди битови отпадъци

Твърдите битови отпадъци (ТБО) са боклука, който идва от домовете, офисите и училищата. Твърдите битови отпадъци не включват строителни отпадъци, промишлени отпадъци или отпадъци от канализацията. Твърдите битови отпадъци могат да се групират по два начина:

Според материала – от какво е направен отпадъка. Отпадъкът може да е пластмаса, хартия, гума, хранителни отпадъци или градински отпадъци. Пластмасовата играчка и кофичката от кисело мляко биха попаднали в една група, защото и двете са от пластмаса.

Според продукта – за какво се е използвал отпадъка първоначално. Отпадъкът може да е празна опаковка от чипс, скъсана обувка или счупена играчка. Пластмасовата бутилка и алуминиевата кутийка ще са в една група, защото и двете се използват за безалкохолни напитки.

Важни събития в историята на боклука


  • 500 пр.Хр. – Първото градско бунище е отворено в Атина, Гърция.
  • 1388 г. – Английският парламент забранява изхвърлянето на боклук в реките и канавките.
  • 1400 г. – Боклукът извън градските порти на Париж стигнал толкова високо, че пречел на отбраната на града.
  • 1690 г. – Една фабрика до Филаделфия прави хартия от рециклирани влакна.
  • 1842 г. – Един доклад в Англия свързва болестите с мръсната околна среда.
  • 1874 г. – В Нотингам, Англия „пещта за изгаряне на отпадъци“ гори боклук и произвежда електричество. Единадесет години по-късно, в Ню Йорк е отворен първият             американски инсинератор.
  • 1898 г. – Първото в САЩ изгаряне на боклука с оползотворяване на енергията започва в Ню Йорк сити.
  • 1900 г. – В много градове се използват прасета за справяне с боклука. Един експерт казал, че 75 прасета могат да изядат 1 тон боклук на ден.
  • 1904 г. – Отворен е първият голям завод за рециклиране на алуминий в САЩ.
  • 1920 г. – Депонирането на сметище става най-популярният начин за справяне с боклука.
  • 1959 г. – Публикувано е първото ръководство за санитарно депониране на сметище.
  • 1965 г. – Конгресът на САЩ приема първият набор от закони за управление на отпадъците.
  • 1987 г. – Шлеп с отпадъци обикаля Лонг Айлънд без да има къде да разтовари. Американците долавят нова криза с боклука.
  • 1989 г. – Доклад на Американската агенция за опазване на околната среда (US Environmental Protection Agency report) препоръчва рециклирането като инструмент за управление на отпадъците.
  • 1997 г. – Проведен е първият „Американски ден за рециклиране“

Твърдите битови отпадъци (ТБО) са боклука, който идва от домовете, офисите и училищата. Твърдите битови отпадъци не включват строителни отпадъци, промишлени отпадъци или отпадъци от канализацията. Твърдите битови отпадъци могат да се групират по два начина:

Според материала – от какво е направен отпадъка. Отпадъкът може да е пластмаса, хартия, гума, хранителни отпадъци или градински отпадъци. Пластмасовата играчка и кофичката от кисело мляко биха попаднали в една група, защото и двете са от пластмаса.

Според продукта – за какво се е използвал отпадъка първоначално. Отпадъкът може да е празна опаковка от чипс, скъсана обувка или счупена играчка. Пластмасовата бутилка и алуминиевата кутийка ще са в една група, защото и двете се използват за безалкохолни напитки.

Измерване на твърдите битови отпадъци

По-рано хората са използвали теглото да измерват ТБО, защото то е най-точната налична мерна единица. В края на краищата, теглото на отпадъците закарани с камионите до сметището и теглото на отпадъците заровени в сметището е едно и също. Обаче, теглото няма значение при изчисляването колко дълго ще функционира едно сметище. Това, което е важно, е обемът на боклука, а не колко тежи. Както каза един изследовател: „Сметищата не затварят, защото са станали прекалено тежки, а защото са изчерпали обема си“. Погледнете, например, количеството на отпадъците от опаковки. От една страна, проучванията показват, че теглото на опаковките намалява през последните години. А обемът им? Ако погледнете продуктите по рафтовете на магазините за хранителни стоки, може и да се усъмните в проучванията! Наистина ли опаковките са по-малко, както сочат проучванията? Обяснението е просто. Производителите започват да правят леки опаковки от алуминий и пластмаса, с които заменят тежките опаковки от стомана и стъкло. Така че, опаковките по рафтовете на хранителните магазини не са по-малко, просто са по-леки. Заемат ли тези леки опаковки по-малко място на сметището? Не непременно. Проучвания показват, че пластмасова бутилка от кетчуп заема повече място от стъклена бутилка от кетчуп. Така че, по-добрият въпрос е дали обемът на опаковките е намалял през последните години. И отговорът на този въпрос е не. Защо пластмасова бутилка от кетчуп заема повече място от стъклена бутилка от кетчуп? Тежките булдозери раздробяват и уплътняват отпадъците на сметището, след което ги покриват с пластове глина и пръст. Някои отпадъци могат да се уплътнят повече от други. Градинските и хранителните отпадъци, които съдържат много вода, се уплътняват много добре на сметището. Стъклената бутилка от кетчуп се натрошава на фини парченца, заемайки по-малко място от пластмасовата бутилка, която се натъпква надолу, но остава цяла.

Как се групират различните отпадъци

Специалистите по отпадъци намират, че е по-полезно да знаят за какво се е използвал отпадъка, отколкото от какво е направен. Те разделят отпадъците в пет категории:

  • Опаковки: Това включва кенове, кофички, буркани, торбички, бутилки, кутии и материали за увиване. Опаковките формират най-голямата група.
  • Нетрайни стоки за бита: Тези стоки се наричат нетрайни, защото не са предназначени за употреба дълго време. Тази категория включва много хартиени продукти като вестници, списания и хартиени кърпи. Тя също така включва дрехи и чинии за еднократна употреба.
  • Трайни стоки за бита: Стоките в тази категория се наричат трайни, защото са предназначени да издържат дълго време. Тази категория се състои от обемни неща като перални машини, стари мебели и автомобилни гуми.
  • Градински отпадъци: Тази категория се състои главно от окосена трева, но включва и мъртви растения и храсти, счупени от вятъра клони и дори пръст.
  • Хранителни отпадъци: Това е каквото не си изял на вечеря или мистериозното зелено лепкаво нещо в чинията в дъното на домашния хладилник.

Обезвреждане на отпадъците

Как да решим проблема с обезвреждането на отпадъците?

Няма един-единствен отговор. Повечето експерти са съгласни, че трябва да използваме четири стъпки за управление на нашия проблем с отпадъците – в този ред:

  • Намаляване при източника: на първо място, да намалим количеството на произвежданите от нас отпадъци. Пример: да използваме по-малко алуминий за направата на алуминиева кутийка (кен).
  • Рециклиране: използване на стари продукти за направата на нови продукти. Пример: да използваме старите вестници за направата на кутии за яйца.
  • Енергия от отпадъци: Изгаряне на сметта за производство на пара и електричество.
  • Депониране на сметище: Заравяне на отпадъците, които не можем или не трябва да изгаряме или рециклираме.

 

 

 

© По материали на Екопак / Energy Kid’s Page